Кадър за времето
Понякога фотографията не просто показва момент. Понякога тя улавя самото време.
На пръв поглед това е обикновен репортажен кадър — младоженци, тръгнали пеша към празника си, улица в центъра на София, случайни минувачи.
Но фотографията понякога говори тихо.
Беше краят на февруари — онези няколко дни в годината, когато България започва да се облича в бяло и червено. По улиците се появяват сергии с мартеници, а хората избират тези малки символи на здраве, надежда и ново начало.
Видях младото семейство, хванато ръка за ръка, осветено от мекото зимно слънце, устремено напред. Видях и сергията. Видях жената, спряла пред нея. И разбрах, че това не е просто фон — това е време.
„Това не е просто фон — това е време.“
Време, което поставя кадъра точно там, където принадлежи — в прага между зимата и пролетта.
Избързах напред и застанах зад сергията, за да „затворя“ композицията с нейните рамки. Така в един образ се събраха любовта, пътят напред и знаците на сезона.
Моето убеждение е, че много снимки показват какво се е случило. Но най-ценните от тях не просто показват, а разказват.
Тази снимка, поне за мен, разказва за началото — за двама души, които вървят ръка за ръка към своята пролет.
